История на Астрологията

Родена преди хиляди години във Вавилон, Астрологията до Средновековието е наричана "майка на науките". Тя  съпътства човека до ден днешен. Няма световно събитие, което да не се е случило и без нейната намеса. Астролозите са били най-приближените хора на императори и крале, те са ги съветвали и са насочвали тяхната воля по посоката на звездите. Звездите ни дават избора, от който имаме нужда, те показват, но не заповядват.

Има много мнения как и къде е възникнала астрологията, а също така през какви периоди на развитие тя е преминала. Историята на астрологията е периодизирана по хронологичен или териториален признак. Както показват задълбочените изследвания тя е възникнала във Вавилон, независимо, че много преди това и то не само там са съществували различни астрални култове, свързани с обожествяването на небето, звездите и планетите. Преминавайки от една епоха в друга, както и от едни територии в други астрологичните концепции са претърпявали различни по степен трансформации.

Една достоверна линия на развитие на астрологията изглежда така - вавилонска, египетска, елинска (гръцка), арабска, персийска, средновековна, ренесансова и модерна. Важно е да се познава този път, който е извървян през вековете, защото в много от случаите той се явява ключ към разбирането на смисъла на самите астрологически концепции.

Много от знанията на Вавилон нямаше да се запазят ако не беше клинописната писменост и практически вечната форма под която тя запазва написаното. До нас са достигнали огромно количество разнообразни по съдържание клинописни плочки. Те са писани със специални дървени клинчета и после изпичани. Повечето от тях са изписани отвсякъде, дори по страничните ръбове. На гърба винаги е изписвано името на писаря, както и имената на двама свидетели.

Месопотамия или "земята между двете реки" ( Двуречието ), често наричана "люлка на цивилизацията" е територия за която историческите факти свидетелстват за съществуването на урбанистична цивилизация по-рано от 4000 г.пр.н.е. С това тя е най-ранната цивилизация сред другите стари цивилизации съществували по това време или по-късно, като Египетската, Китайската, Индийската и формираните в Централна Америка цивилизации.

Първите жители на Месопотамия известни като убедиани, са дошли в тези земи и са водили номадски начин на живот смесвайки се с шумерите, който в последствие започват да доминират в езиково и културно отношение. Шумерите са тези който изобретяват най-старата форма на писане - клинописа.  

По-късно на тази територия се преместват и семитите, концентрирайки се  в една област,  разположена около главният им град Акад. През 2330 г.пр.н.е. семитския цар Саргон завладява шумерите и създава първата от няколкото семитски империи, които са се разпростирали и са оказвали огромно влияние не само в Месопотамия, но и чак до бреговете на Средиземно море и Египет. Акадският език се явява директен наследник и вариант на асиро-вавилонските езици. Акадската империя пада през 2218г.пр.н.е. след което започват дълги борби за контрол на територията от различни семитски племена. В това отношение Египет и бил пощаден от подобен хаос, радвайки се на дълги векове на относително мирно съществуване с кратки периоди на смут.

Към 2000г.пр.н.е. се установява сравнително стабилен мир след раздяла на доминираните територии - на юг остават вавилонците, които дълги векове преди това са владели тази територия, а на север са избутани асирийците. През целия период на съвмествното им съществуване асирийците са били политически доминиращи, докато вавилонците са имали културно надмощие. За това говори и факта, че официалните записи в Асирия са водени на вавилонски диалект близък до акадския.

В началото Месопотамската астрология е започнала като астрален култ, подчинен на т.нар. омени - или знамения. Те са наблюдавали небето за всякакви "странни" и впечатляващи явления, възприемайки ги като знамение за промени в държавата. Често роля на подобни омени са играли различни климатични феномени смесени с астрономически такива. Това което ги отличава от другите култури в които също се зараждат по естествен път подобни астрлани култове е полагането на начало още от ранните етапи от историята им на много систематични наблюдения на видимите небесни феномени и описването на редица циклични явления, както и опита те да бъдат свързани със специфични сфери от живота на хората. Според Ван дер Верден най-старите познати астрономически писмени свидетелства датират от времето на Хамурапи. Най-големият сборник от омени (знамения) е Енума Ану Енлил, който е бил съставен в началото на 2000г.пр.н.е. Друга важна колекция от омени, чието датиране е много спорно са Таблиците на Венера на Амизадуга. Те се състоят от систематични наблюдения на фазите на Венера комбинирани с техните омени. Използвайки данните от тези таблици се стига до извода че те са направени на базата на наблюдения в периода 1702-1582г.пр.н.е.

Тези таблици са били запазени най-вече поради религиозни мотиви, тъй като месопотамците са вярвали, че звездите и планетите са богове, а Ищар (Венера) е била най-главаната сред всички тях. За тях звездите са показвали настоящата воля на боговете тук и сега и това е причината, която ги е тласнала към задълбоченото наблюдение на небето и раждането на астрологията.

През следващите няколко века Вавилонците продължават своите наблюдения, като разширяват списъка с небесни феномени, както и сложността на тяхното описание. Те започват да изучават сложното видимо движение на планетните цикли, техните взаимоотношения със сезоните и положението им спрямо слънцето в ключови моменти от годината. Разширяват много познанията си върху календара като построяват най-съвършения лунен календар и отчитайки променливото движение на луната създават динамична година с един допълнителен месец. Техните познания върху небесните цикли са им позволили в този период вече да правят изчисления за положението на планетите в бъдеще, както и да предсказват лунните и слънчеви затъмнения с голяма точност. Много точни и систематични записи на затъмненията са датирани от 747г.пр.н.е.

В началото те не са използвали познатия ни днес зодиак, а са записвали положенията на планетите в зависимост от близостта им до някоя ярка звезда, като "...луната е близо до Плеядите, Венера е близо до Сириус", а сегментите от небето са били заключвани межди известни съзвезсия. В действителност това са сидерални координати (спрямо звездите), но все още не са зодиак. При тях не е съществувал фиксиран кръг от знаци, нито начална точка за отброяването им. Според Ван дер Верден астрологията е преминала през три етапа на развитие.

• Първият се състои от астрологията на омените (предзнаменования)
• Вторият етап е астрологията базирана на зодиака в съвременния му вид, въпреки, че на този етап все още няма персонална астрология. Тази междинна фаза се датира в периода 630-450г.пр.н.е. и се свързва с голямото внимание което се отделя на транзитирането на Юпитер през знаците със скорост от 1 знак за година, нещо което е основа на китайската практика, на всяка година да се преписва определена характеристика и е своего рода система за годишна профекция, такава каквато съществува в по-късната астрология. На този етап обаче все още не съществуват домове, а използвания зодиак е сидерален.
• Третият етап е хороскопната астрология. Много източници споменават халдейците като хора съставяли рожденни карти на отделни хора. Свидетелството на Диоген Лерциус, който споменава, че смъртта на Сократ е била предсказана от халдейци по неговата рождена карта, както и че Еврипид е притежавал карта на сина си, която сочела за неговата стремглава кариера. Това споменаване на халдейците, ясно ни насочва към късния вавилонски период.  Доста рожденни карти от този период са запазени на глинени плочки, но повечето от тях са от елинската епоха. Най-старият хороскоп датиран от Сахс е за 29 април 410г.пр.н.е и се смята за един от първите лични хороскопи. Тази дата слага началото на хороскопната астрология. В началото тези хороскопи са били описателни, а не схематични, мнгоо по-късно те придобиват графична форма и позициите в тях се предават с по-голяма прецизност.

ПРЕДАВАНЕТО НА АСТРОЛОГИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ЕПОХИТЕ

Познаването на историята на Астрологията не е каприз, който се счита за приоритет на всички педантични по натура астролози, а неизбежна необходимост, чието владеене хвърля светлина върху същността на концепциите, лежащи в основата на астрологическата традиция.

Историята на науката като такава, и в частност на Астрологията, е нещо, до което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове. От това стигаме до едно много съществено заключение, а именно фактът, че историята може да бъде изучавана само по косвени, т.е. непреки исторически данни.

В групата на тези източници на първо място се помества цялата писмена съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за реконструиране на историята.

Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията. Защото, ако успеем да проследим как се е развивала нишката на предаването на астрологическата традиция от едни времена в други, ще си обясним и нейната същност.

Често съм чувал изказването, че астрологическата традиция е претърпяла продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали или отхвърляли различни методи в процеса на емпиричното им тестване. Само един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем различна картина.

Проучванията на голям брой авторитетни учени в историята на науката – историци, асиролози, лингвисти, математици, сред които имената на O.Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр.Хр. Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добра и практически изпитана астрономическа наука и математика.

Около 200 г. пр.Хр. астрологията, развита в Египет на основата на Вавилонската, бива преведена на гръцки и по този начин става достъпна на елинските учени и в района на Средиземно море. На този етап се отчитат немалко грешки, предадени чрез неправилното разбиране или превод на астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от гръцки на арабски.)

Тук тя претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки астрологически текстове от елинската епоха биват преведени на арабски, но през този период арабите се възползват и от други източници, черпейки също така директно от персийски и индийски източници и съчетавайки ги с гръцките концепции. (Точка 2 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от арабски на латински.)

През периода XIII-XIV в. много от арабските астрологически текстове са били преведени на средновековен латински и така по-голямата част от астрологическата традиция е станала достояние на западната цивилизация. Навлизането на астрологията на европейска земя става при досега на испанците с арабската култура, както и в периодите на кръстоносните походи и посещенията по Светите земи на хора от различни европейски племена.

С началото на Ренесанса, към астрологията се появява ревизионистко отношение и много от астролозите са започнали опитите да прочистят средновековната астрология от влиянието на арабския стил. За тази цел са използвали оригиналните гръцки текстове на Птоломей като “парадигма” на рационалната астрология и по този начин несъзнателно са изхвърлили голяма част от астрологическите текстове на елинската традиция по това време.

Към края на XVII в. астрологията започва много сериозно да замира, поради нейното недооценяване и едва оцелява през следващите няколко века, за да достигне до нашето съвремие.

Оказва се, че астрологията, с която ние разполагаме, е оцеляла астрология в "съкратен" вариант, оригинално основаваща се на изключително малка и фрагментарна част от астрологическото познание, което е смогнало да се запази през изминалите векове.

Краткият преглед по-горе може да ви даде идея за това колко комплексна е астрологическата традиция, такава каквато е дошла до нас. Западната астрологическа традиция се е развила благодарение на усилията на авторите да интерпретират написаните преди тях текстове. Всяка генерация астролози изминава пътя обратно до елинската астрология в опитите си да разбере написаните текстове. В това отношение устната традиция в Европа е много по-слабо застъпена, отколкото в Индия, където традицията се е поддържала, благодарение на отношенията между учител и ученик, и това е продължавало векове, от фамилия на фамилия брамини.

Така, най-видните астролози на елинската школа – Dorotheus, Ptolemy и Valens – са се опитвали да интерпретират писанията на по-ранните генерации астролози и основополагащия текст за елинската астрология, труда на Nechepso/Petosiris, датиран около 200 г. пр.Хр. Този труд не е оцелял невредим, но е съществувал и впоследствие е бил възстановен почти в пълния му вид, благодарение на многобройните цитати, които елински автори са използвали от него. Интересното, обаче, е това, че Dorotheus, Ptolemy и Valens често интерепретират ключови пасажи от този текст по изцяло различен начин. С времето, това се оказва извор на голям брой грешки от страна на по-късните поколения астролози, тъй като трудовете на самите автори не са достатъчно ясни на много места. Опитът на следващите поколения да интерпретират текстовете води до намножаването на различни мнения по тълкуванията на тези основополагащи за гръцката астрология автори.

Ако спрем дотук и ревизираме историята, ще забележим, че на този етап вече са натрупани доста неясноти по основни концепции и това се дължи не само на превеждането на традицията от египетски на гръцки, но и поради инкохерентността на авторите, писали върху оригиналните текстове. С това, разбира се грешките не спират до тук. Натрупването им, поради неправилен превод и разбиране на текстовете, тепърва ще си проличи.

Водещото е това, че преводите са правени между крайно различни езици, като най-голямата част от грешките се появяват при преводите от гръцки на арабски и от арабски на старолатински. Факт е, също така, че астрологическите доктрини не са били предадени изцяло (пълно) и невредими. Много грешки са натрупани и от неправилното разбиране на доктрините.

Астрологическият речник на елините в много отношения е подобен на нашия днес, но и твърде различен от него. Ключови концепции като тази за зодиакалните знаци, употребата на управители, домовете и много други, имат съвсем различно значение, отколкото употребата им в наши дни. В заключение на това можем да кажем, че основното количество грешки е натрупано по пътя на предаването на астрологическата доктрина от елинските времена до Средновековието.

В интерес на истината, средновековните арабски астролози са се опитвали да бъдат максимално консервативни и верни на по-ранната елинска традиция. Когато астрологическите трудове на Птоломей и Доротей биват преведени на арабски през IX в., арабските астролози са започнали да наблягат на наталната астрология, по начин, по който не са правили това дотогава, тъй като преди тези преводи, основният им интерес е била мунданната астрология. Въпреки че други елински материали са били преведени на арабски, най-често чрез посредничеството на персийски преводи, Доротеус и Птоломей остават определящите фигури в арабската астрология. Изглежда, че Валенс е имал по-малко въздействие върху нея. За това свидетелстват многобройните оцелели арабски трудове върху наталната астрология, които робски зависят от Доротеус и Птоломей. Проблемът е в това, че трудовете на двамата автори са изключително сложни на гръцки, а арабският език, сам по себе си, е доста различен.

Доротеус е съставил трудовете в стихове с всички възможни двусмислия и синтактични трудности, които са съществували тогава. Освен това, арабският превод е направен от междинен превод от персийски, за съставянето на който е използван оригиналния гръцки текст. Какво се е получило, когато били сравнени арабската версия на Доротеус с оцелели в оригинал на гръцки фрагменти от стиховете му? Оказва се, че арабската версия е грешна или заблуждаваща в безброй пасажи, пропускайки напълно дълги части от оригинала, докато обстоятелствено са преведени други и на места са вмъкнати концепции, които не са гръцки по своя произход.

Тетрабиблосът на Птоломей, вторият стълб на арабската астрология, е архитектонично и логическо чудо, кошмар за всеки преводач. Дори да пренебрегнем заплетения синтаксис, се изправяме пред честата липса на дефиниция на използваната астрологическа терминология, както и почти пълното отсъствие на примери в неговите трудове. Със сигурност може да се каже, че арабската интерпретация на Птоломей нерядко изцяло излиза “извън релсите”.

С напредване на работата по съвременните преводи на цялото писмено наследство на елинската традиция, събрано в сборника CCAG, се установява, че съществуват много ключови точки на различия, които драстично въздействат върху начина, по който се тълкува картата като цяло. Най-логичното обяснение за промените в доктрините от арабите, са грешките при превода и неправилната интерпретация, или липсата на текстове, които да потвърдят тази интерпретация. Много интересен пример за последното можем да намерим в труда на Abu Mashar за слънчевата революция. Когато идва момента, в който трябва да се обяснят транзитите, той заявява, че принципът на тяхното действие е “неизказан” в традицията. Причината е, че тълкуването на транзитите не е дадено нито при Доротеус, нито при Птоломей, то е оцеляло в четири елински труда, които, както изглежда, не са били преведени на арабски. Поради това, Abu Mashar препоръчва собствени принципи за тълкуване на транзитите, като преминава по-нататък в употребата им в стила на справочник. Интересното тук е, че неговият начин на обяснение много често противоречи на фундаменталния бенефик/малефичен характер и делене на транзитите, сравнявайки ги със запазените елински тълкувания.

Като съвременни астролози, ние би трябвало да сме донякъде благодарни на арабската традиция, защото благодарение на нея е станало възможно съхраняването на голяма част от изгубените в оригинал текстове. Но не трябва да оставяме настрани факта, че средновековните астролози непредумишлено са изопачавали същността на ранната традиция. По-късно, в Средновековието, астролозите започват да преоткриват оригиналните елински доктрини директно от гръцките оригинали. Тогава са имали основа за сравнение и са започнали да изясняват много от недоразуменията, допуснати от арабите. Този процес, за жалост, е останал доста ограничен и не е успял да се разпространи върху цялото налично астрологическо писмено наследство, да доведе до генерална корекция на грешките, поради което маниерът на работа почти не се е променил и количеството грешки са пренесени чак до наши дни.

Един от астролозите, осъзнал дълбоките грешки, допуснати от арабите, е Морен дьо Вилфранш, автор на огромния труд “Astrologia Gallica”, върху който работи през целия си живот. В “Astrologia Gallica доктрините на арабите са подложени на унищожителна критика, намерени са и са посочени всички техни основни грешки. За жалост, този труд изпада в забвение след смъртта му и излиза наяве едва през XVIII в. в Англия, когато Морен всъщност става популярен.

Но ако ние можем правдоподобно да покажем, че арабските формулировки са плод на грешки в предаването на традицията, тогава се налага техните доктрини да бъдат поставени в скоби и да бъдем особенно критични към тях, докато не бъдат напълно изпробвани. За щастие или не, арабските интерпретации на елинските доктрини са останали определящи за по-късната астрология, чак до наши дни. Дали ние, като съвременни астролози, се чувстваме удобно и сигурно, използвайки концепции и методи, за които ясно е доказано, че са плод на грешно разбиране на по-ранната традиция?